Владимир Цонев, академик на МАБИК
Из книгата му “Непознатата Волжка България”, Изд. “Литера Прима”, София, 2007, 144 с.

Днес всеки българин на средна възраст знае, че държавата ни е една от малкото в света, която граничи със самата себе си. Бавно но сигурно, с течение на времето, тази истина ще потъне в забрава. И това е така, защото се унищожава българската духовност, нашите хилядолетни великолепни културни традиции и достижения.

Населението в страната ни е без национални идеали, без национална стратегия. Дори нещо повече, социологическо проучване показва, че в наши дни 47 % от младежите се срамуват от своя български произход. Непрекъснато се задълбочава и демографският срив. Както казва нашият поет и изследовател на Орфей Никола Гигов: „Летим към чуждото, пълзим към родното.”

В трудни моменти всеки народ се връща към миналото си, към своите корени. Интересно е какво мислят за нас другите, и то не в далечна древност, а преди столетие, в годините, когато България е наскоро освободила се страна.

През 1907 г. сенатът на САЩ възлага на своите учени да извършат огромна по мащаб задача – да класифицират намиращите се там имигранти по раса, език, страна и региони. И въпреки трудностите след четири години излиза от печат т. нар. Речник на раси и народи. Какво се говори в него за нас – българите, стана ясно сравнително скоро, през 2005 г., благодарение усилията на изследователя проф. Никола Алтъков (член на МАБИК), живял и работил дълги години в САЩ.

В речника са обособени раздели и в статии са описани различните народи, раси и етнически групи, чиито представители се намират тогава в Америка, като основният критерий е езикът.

Разбира се, днес трябва да се отбележи, че езикът и расата са явления, които не могат да бъдат тъждествени. Подобно е и съотношението между езика и културата. Признаците на расата се придобиват по наследство. Докато езикът е сакрално явление, което е доста по-консервативно в сравнение с културата. Вече е доказано, че в далечното минало всички разнородни езикови групи са произхождали от език баща. В момента по света се наблюдава и обратният процес, който води към сливане и уеднаквяване на езиците.

През 60-те години на XX в. в САЩ е проведено изследване на езиците за запазване на информацията, която носи всеки от тях. Проучени са около 200 езика, като са направени преводи от специалисти на един и същ основен текст. След всеки превод се извършвал обратен превод на изследвания език за сравняемост. При най-издръжливите езици информацията се губела към 15-тия превод, докато българският език устоява на близо 70 превода!

Всъщност още през 1946 г. академик Н. Державин, на базата на палеолингвистичен анализ, смята, че българите „принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”.

Но нека се върнем на статията за българите в „Речника”. Обемът й е три страници. Посочват се нашите расови, физически, антропологически и, разбира се, езикови особености.

Отбелязва се, че ние сме от източния клон на славяните и по раса сме арийци. По произход сме фини (монголци), въпреки че принадлежим към европейския (кавказки) физически тип. Ето и част от текста:

„Проблемът относно физическия тип на българите е по-сложен за решаване. По-малка научна работа е била извършена за тази част на Европа, отколкото за повечето други нейни части и още съществува съмнение, засягащо разселването на тази раса в предисторическия период и следователно относно мястото на техния произход. Съществува обаче съмнение, че два физически типа се срещат на противоположните краища на България. Докато тези от запад са явно широкоглави, тези от изток са поне частично, също толкова дългоглави. Западните българи са главно – така изглежда – от същия славянски тип, както техните съседни родственици, сърбохърватите. Албанците (виж за тях), които са техни съседи на югозапад, са също много широкоглави, но са по-високи отколкото истинските славяни. Обяснението за дългоглавия тип на изток не е толкова просто. Някои смятат, че това показва ранен фински произход. Други могат да спорят, че той е италийски или поне „средиземноморски”, тъй като без съмнение този елемент доминира между източните румънци, които са техни съседи.

Българите от източния тип са главно брюнети, с тъмни коси, макар че казват, че 40 процента от тях имат светли очи…”

Повече в Българите история, хипотези, загадки